Майсторът на кримката Джеймс Патерсън с нов роман
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
КРОС В СМЪРТОНОСНА СХВАТКА
от Джеймс Патерсън
размер: 320 стр.
Цена 21,95 лева
ISBN 978-954-26-2349-6
Превод: Юрий Лучев
Шокиращо двойно ликвидиране въвлича Алекс Крос в рискова битка, която може да му коства освен репутацията, само че и живота.
Очаквайте на 9 април!
Кралят на бестселърите – Джеймс Патерсън
Неслучайно Пъблишърс Уикли дефинира Джеймс Патерсън като Кралят на бестселърите. След като печели премия „ Едгар “ за дебютния си разказ през 1977 година, книгите му са продадени в над 425 милиона екземпляра в целия свят. Държи няколко върха в книгата на „ Гинес “ като максимален брой заглавия в класацията на Ню Йорк Таймс, най-високо заплатен публицист за 2020 година, първия създател в света с продадени над 1 млн. електронни книги.
Патерсън смята за голяма отговорност на обществото да окуражи децата да четат и да поддържа библиотечната активност. Поради тази причина той се посвещава на редица начинания за поощряване на четенето и подкрепяне работата на книжарници и библиотеки, като до този миг е дарил над 50 млн. $ за тези дела. „ Бъдещето на прекалено много деца е застрашено, тъй като не четат книги – споделя в изявление писателят. – Така рискуваме скоро да бъдем ръководени от лимитирани, безчувствени и нагли хора. “
За книгата
Кей Уилингам, красивата и известна някогашна брачна половинка на вицепрезидента на Съединени американски щати, е открита мъртва в паркирано зад частно учебно заведение бентли в компрометираща поза с шефа Рандъл Кристофър. Кой ги е прострелял невъзмутимо от упор и за какво? Двамата явно са имали любовна връзка макар видимо щастливия брак на Кристофър.
Шокиращото двойно ликвидиране се трансформира в сензация в интернет, малкия екран и медиите и приковава вниманието на Алекс Крос. Кей е негова позната, а в миналото и нещо повече…
Докато Джон Сампсън проверява последните дни на Кристофър, Алекс Крос и специфичен сътрудник Нед Махоуни отпътуват за Алабама, с цел да проучат предишното на Кей. Там обаче се натъкват на свят на корупция, престъпност и секрети. Свят, недосегаем за пришълци като тях.
Убитата е имала значително врагове, само че кой е поискал гибелта й? За да разкрие случая, Крос влиза в рискова битка, която може да му коства освен репутацията, само че и живота.
Откъс
Усещането, което изпитвах, когато се отдръпвах от скалата, когато се оттласквах от нея, когато разхлабвах хватката си върху въжетата, когато се спусках пет метра преди обувките ми още веднъж да се ударят в стената, когато повтарях целия развой още веднъж и още веднъж, към момента беше живо в мен, когато слязох от колата и се насочих към полицейския кордон.
Във Вашингтон беше юли, само че беше необичайно хладно – двайсет градуса, ниска мокрота, сдържан вятър. Училището се появи пред мен, затворено и празно през лятото. Джани учеше в Частно приблизително учебно заведение „ Харисън “ и когато видях стълпотворението от коли на медиите към учебния двор, се разстроих още повече.
Заобиколих колите и си проправих път през зяпачите. Чувах, само че се стараех да не обръщам внимание на злобните злословия и теории, които към този момент се разпространяваха за жертвите и ужасното закононарушение.
В предишното бях сътрудник на ФБР и детектив от отдел „ Убийства “ в градската полиция, а в този момент бях съветник и на двете организации. Показах служебната си карта на униформения служител на реда, който охраняваше мястото на престъплението, и той ми разреши да мина под лентата.
Изминах петнайсетина метра, преди сътрудник на ФБР да ми изиска документ за идентичност. Показах му значката на помощник на ФБР и той ми махна с ръка да продължа. Джон Сампсън, най-хубавият ми другар и някогашен сътрудник от отдел „ Убийства “ във Вашингтон, се появи иззад ъгъла.
– ФБР? – споделих аз.
– Като се има поради кои са жертвите, не е изненадващо.
– Да, само че кой командва?
– Махоуни. Иска да погледнеш телата, преди да ги реалокират.
– Колко зле наподобяват?
– Не са простреляни в лицето. Ще ги разпознаеш.
Отидохме до паркинга в задната част на учебния двор и видях микробус на ФБР и автомобил на правосъдна медицина, паркирани до футболното игрище и пистата, където щерка ми бе направила някои от най-хубавите си бягания. Из паркинга обикаляха минимум двайсет сътрудници, търсещи всевъзможни доказателства. Видях неколцина от тях на игрището.
– Кой ги е намерил? – попитах аз.
– Училищната защита – сподели той, като уточни към контейнерите за отпадък с жълта полицейска лента към тях. – Отзад са.
– Час на гибелта?
– Според правосъдния доктор – четири сутринта.
Приближихме се до контейнерите за отпадък и видяхме познатото бледосиньо „ Бентли кабрио “, оградено с полицейска лента, и неколцина сътрудници, криминалисти и детективи, които се суетяха към него.
Специален сътрудник Нед Махоуни, остарелият ми сътрудник от Бюрото, се отдели от глутницата, приближи се и ми стисна ръката.
– Чакахме те, Алекс. Всичко е снимано, само че към момента не е преглеждано от криминалистите.
– Добре – споделих аз. – Мога ли да получа малко пространство за дишане?
Махоуни плесна с ръце и извика:
– Момчета, отдръпнете се, имаме потребност да огледаме мястото на престъплението на мира.
Изгледаха ни недоволно, само че въпреки всичко се отдалечиха.
Огледах бентлито и жертвите на задната седалка и на част от мен ѝ се прииска да седне и да заплаче. Но бях прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в следствие на убийства и имаше единствено един метод да го върша добре: като се дистанцирам прочувствено от жертвите. В този случай това щеше да е мъчно.
Махоуни, като че ли прочел мислите ми, попита:
– Сигурен ли си, че си подготвен за това?
– Ще се оправя – споделих аз, до момента в който заобикалях колата, с цел да се приближа до дамата.
Исках да се отнеса към нея като към обект, който би трябвало да бъде изследван, само че ми беше мъчно да откъсна очи от лицето на Кей Уилингам. Тя беше една от най-поразителните, най-интересни дами, които в миналото съм познавал, а в този момент лежеше тук мъртва, просната до мъж, който явно ѝ беше ухажор, колкото и необикновено да изглеждаше това.
Трябваше да се насиля да не виждам празното ѝ изражение и да се съсредоточа върху двете рани от патрони – на към 10 сантиметра една от друга и пет сантиметра над голата ѝ лява гърда. Сутиенът ѝ от розова дантела беше в скута ѝ; черната ѝ вечерна рокля беше смъкната към кръста.
– Няма признаци, че е вдигнала ръце в отбранителна поза – споделих аз. – Мисля, че не е видяла килъра си.
– Нито той – сподели Сампсън от другата страна на колата. – Смятам, че са имали други неща мислено.
Едва тогава погледнах мъжа. Беше леко извърнат към Кей, отпуснал глава върху дясната си ръка, протегната над преградата с прибрания гюрук. Панталоните и боксерките му бяха смъкнати до глезените. Кръвта от двете рани в гърдите се беше стекла по лявото бедро и се бе събрала сред краката му.
– Пресата ще има тежък ден – сподели Сампсън.
– По прекалено много аргументи – вметна Махоуни.
Не отговорих, само че Нед и Джон бяха прави: имаше толкоз доста аргументи новината да се трансформира в сензация, и то по метод, който не можехме да предвидим.
Кей Уилингам беше известна дама от висшето общество на Джорджтаун, южняшка наследница и авторитетна персона, която допреди две години беше омъжена за Джей Уолтър Уилингам, сегашен вицепрезидент на Съединените щати.
Мъжът до нея – Рандъл Кристофър, беше създател и шеф на Частно приблизително учебно заведение „ Харисън “, харизматичен човек, за който се говореше, че се стреми към кметския пост и в случай че това се реализира – към по-високи политически постове. Кристофър беше афроамериканец, женен, с две близначки, които бяха ученички втора година в неговото учебно заведение и приятелки на щерка ми.
– Само гледай – поклатих глава аз.
– Какво? – споделиха Сампсън и Махоуни.
– Може би сме очевидци на зараждането на съвършената стихия.
п редставя
КРОС В СМЪРТОНОСНА СХВАТКА
от Джеймс Патерсън
размер: 320 стр.
Цена 21,95 лева
ISBN 978-954-26-2349-6
Превод: Юрий Лучев
Шокиращо двойно ликвидиране въвлича Алекс Крос в рискова битка, която може да му коства освен репутацията, само че и живота.
Очаквайте на 9 април!
Кралят на бестселърите – Джеймс Патерсън
Неслучайно Пъблишърс Уикли дефинира Джеймс Патерсън като Кралят на бестселърите. След като печели премия „ Едгар “ за дебютния си разказ през 1977 година, книгите му са продадени в над 425 милиона екземпляра в целия свят. Държи няколко върха в книгата на „ Гинес “ като максимален брой заглавия в класацията на Ню Йорк Таймс, най-високо заплатен публицист за 2020 година, първия създател в света с продадени над 1 млн. електронни книги.
Патерсън смята за голяма отговорност на обществото да окуражи децата да четат и да поддържа библиотечната активност. Поради тази причина той се посвещава на редица начинания за поощряване на четенето и подкрепяне работата на книжарници и библиотеки, като до този миг е дарил над 50 млн. $ за тези дела. „ Бъдещето на прекалено много деца е застрашено, тъй като не четат книги – споделя в изявление писателят. – Така рискуваме скоро да бъдем ръководени от лимитирани, безчувствени и нагли хора. “
За книгата
Кей Уилингам, красивата и известна някогашна брачна половинка на вицепрезидента на Съединени американски щати, е открита мъртва в паркирано зад частно учебно заведение бентли в компрометираща поза с шефа Рандъл Кристофър. Кой ги е прострелял невъзмутимо от упор и за какво? Двамата явно са имали любовна връзка макар видимо щастливия брак на Кристофър.
Шокиращото двойно ликвидиране се трансформира в сензация в интернет, малкия екран и медиите и приковава вниманието на Алекс Крос. Кей е негова позната, а в миналото и нещо повече…
Докато Джон Сампсън проверява последните дни на Кристофър, Алекс Крос и специфичен сътрудник Нед Махоуни отпътуват за Алабама, с цел да проучат предишното на Кей. Там обаче се натъкват на свят на корупция, престъпност и секрети. Свят, недосегаем за пришълци като тях.
Убитата е имала значително врагове, само че кой е поискал гибелта й? За да разкрие случая, Крос влиза в рискова битка, която може да му коства освен репутацията, само че и живота.
Откъс
Усещането, което изпитвах, когато се отдръпвах от скалата, когато се оттласквах от нея, когато разхлабвах хватката си върху въжетата, когато се спусках пет метра преди обувките ми още веднъж да се ударят в стената, когато повтарях целия развой още веднъж и още веднъж, към момента беше живо в мен, когато слязох от колата и се насочих към полицейския кордон.
Във Вашингтон беше юли, само че беше необичайно хладно – двайсет градуса, ниска мокрота, сдържан вятър. Училището се появи пред мен, затворено и празно през лятото. Джани учеше в Частно приблизително учебно заведение „ Харисън “ и когато видях стълпотворението от коли на медиите към учебния двор, се разстроих още повече.
Заобиколих колите и си проправих път през зяпачите. Чувах, само че се стараех да не обръщам внимание на злобните злословия и теории, които към този момент се разпространяваха за жертвите и ужасното закононарушение.
В предишното бях сътрудник на ФБР и детектив от отдел „ Убийства “ в градската полиция, а в този момент бях съветник и на двете организации. Показах служебната си карта на униформения служител на реда, който охраняваше мястото на престъплението, и той ми разреши да мина под лентата.
Изминах петнайсетина метра, преди сътрудник на ФБР да ми изиска документ за идентичност. Показах му значката на помощник на ФБР и той ми махна с ръка да продължа. Джон Сампсън, най-хубавият ми другар и някогашен сътрудник от отдел „ Убийства “ във Вашингтон, се появи иззад ъгъла.
– ФБР? – споделих аз.
– Като се има поради кои са жертвите, не е изненадващо.
– Да, само че кой командва?
– Махоуни. Иска да погледнеш телата, преди да ги реалокират.
– Колко зле наподобяват?
– Не са простреляни в лицето. Ще ги разпознаеш.
Отидохме до паркинга в задната част на учебния двор и видях микробус на ФБР и автомобил на правосъдна медицина, паркирани до футболното игрище и пистата, където щерка ми бе направила някои от най-хубавите си бягания. Из паркинга обикаляха минимум двайсет сътрудници, търсещи всевъзможни доказателства. Видях неколцина от тях на игрището.
– Кой ги е намерил? – попитах аз.
– Училищната защита – сподели той, като уточни към контейнерите за отпадък с жълта полицейска лента към тях. – Отзад са.
– Час на гибелта?
– Според правосъдния доктор – четири сутринта.
Приближихме се до контейнерите за отпадък и видяхме познатото бледосиньо „ Бентли кабрио “, оградено с полицейска лента, и неколцина сътрудници, криминалисти и детективи, които се суетяха към него.
Специален сътрудник Нед Махоуни, остарелият ми сътрудник от Бюрото, се отдели от глутницата, приближи се и ми стисна ръката.
– Чакахме те, Алекс. Всичко е снимано, само че към момента не е преглеждано от криминалистите.
– Добре – споделих аз. – Мога ли да получа малко пространство за дишане?
Махоуни плесна с ръце и извика:
– Момчета, отдръпнете се, имаме потребност да огледаме мястото на престъплението на мира.
Изгледаха ни недоволно, само че въпреки всичко се отдалечиха.
Огледах бентлито и жертвите на задната седалка и на част от мен ѝ се прииска да седне и да заплаче. Но бях прекарал по-голямата част от съзнателния си живот в следствие на убийства и имаше единствено един метод да го върша добре: като се дистанцирам прочувствено от жертвите. В този случай това щеше да е мъчно.
Махоуни, като че ли прочел мислите ми, попита:
– Сигурен ли си, че си подготвен за това?
– Ще се оправя – споделих аз, до момента в който заобикалях колата, с цел да се приближа до дамата.
Исках да се отнеса към нея като към обект, който би трябвало да бъде изследван, само че ми беше мъчно да откъсна очи от лицето на Кей Уилингам. Тя беше една от най-поразителните, най-интересни дами, които в миналото съм познавал, а в този момент лежеше тук мъртва, просната до мъж, който явно ѝ беше ухажор, колкото и необикновено да изглеждаше това.
Трябваше да се насиля да не виждам празното ѝ изражение и да се съсредоточа върху двете рани от патрони – на към 10 сантиметра една от друга и пет сантиметра над голата ѝ лява гърда. Сутиенът ѝ от розова дантела беше в скута ѝ; черната ѝ вечерна рокля беше смъкната към кръста.
– Няма признаци, че е вдигнала ръце в отбранителна поза – споделих аз. – Мисля, че не е видяла килъра си.
– Нито той – сподели Сампсън от другата страна на колата. – Смятам, че са имали други неща мислено.
Едва тогава погледнах мъжа. Беше леко извърнат към Кей, отпуснал глава върху дясната си ръка, протегната над преградата с прибрания гюрук. Панталоните и боксерките му бяха смъкнати до глезените. Кръвта от двете рани в гърдите се беше стекла по лявото бедро и се бе събрала сред краката му.
– Пресата ще има тежък ден – сподели Сампсън.
– По прекалено много аргументи – вметна Махоуни.
Не отговорих, само че Нед и Джон бяха прави: имаше толкоз доста аргументи новината да се трансформира в сензация, и то по метод, който не можехме да предвидим.
Кей Уилингам беше известна дама от висшето общество на Джорджтаун, южняшка наследница и авторитетна персона, която допреди две години беше омъжена за Джей Уолтър Уилингам, сегашен вицепрезидент на Съединените щати.
Мъжът до нея – Рандъл Кристофър, беше създател и шеф на Частно приблизително учебно заведение „ Харисън “, харизматичен човек, за който се говореше, че се стреми към кметския пост и в случай че това се реализира – към по-високи политически постове. Кристофър беше афроамериканец, женен, с две близначки, които бяха ученички втора година в неговото учебно заведение и приятелки на щерка ми.
– Само гледай – поклатих глава аз.
– Какво? – споделиха Сампсън и Махоуни.
– Може би сме очевидци на зараждането на съвършената стихия.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ